невидимите върхове
се извисяват
един от тях
да бъда незабележима
е по-висок от еверест
и съществува
изкачвам го
когато се обличам в сиво
и се шмугвам
в храстите на дните
без да ме вижда никой
да бъда мълчалива
да съм тиха
е също връх
от хималаите на живота
но най-високо
като облаче
е простотата
протягам поглед
с него я достигам
опитвам се да си откъсна кичур
но не става
ръцете ми са пълни с благодарност
ей така от нищото
невидимите върхове
се извисяват
във въздуха и до небето
и срамежливо се опитвам да ги стигна
––––––––––––
