дъждовните капки
тичат по джапанки –
сред пороя
смеят се
с облия смях –
на всички чадъри
и се качват
на техните куполи –
да попътуват
дъждовните капки
са кратки –
като любовна среща
и са пълни
с особена радост –
която раздават
на пейзажи покриви минувачи
и само тези от тях които не я забелязват
се мокрят
––––
