единственото което зная за себе си –
че не мога без да пиша
разбирам това всеки следобед
когато седя на прага
пред къщата
пия кафе
и сякаш съм гост
който внимава
да не накапе
бялата покривка на въздуха
точно тогава
ме обзема огромна носталгия
готова съм да вия
като вълчица
на която искат да й вземат вълчетата
понякога се събуждам посред нощ
търся в тъмното
най-светлите думи
ала намирам шарените
до няколко таблетки валериана
и цигара
която изпушвам лирично
единственото което зная за себе си –
че не мога без да пиша
непрекъснато
имам нужда от извора
на измислиците
от който блика другият свят –
със зелените поля в небето
някъде
над действителния
––––––––– –
