Харесва ми —
да се разпилявам.
На пода.
И да виждам —
как един принц наднича през прозореца
с жабешко изражение.
А няколко други принца —
ме чакат в центъра на живота си —
напразно.
И как едно писмо се залива от смях
над своето съдържание.
Особено над това “обичам те!”.
/Кой ли глупак го е писал?/
До него — мълчание
във форма на таралеж —
спи в обувка на високо токче.
А една морска вълна —
си е сложила моя шапка.
Някаква лъжичка звъни в забравена чаша —
на гара Север.
И точно там — косата ми е безкрайно кафява —
от очакване.
А сърцето ми е в моряшка униформа —
и му отива.
Аз танцувам на тавана на рая.
Раят е със тераса —
за да виждам безкрайността.
Харесва ми —
да се разпилявам.
На пода.
И не харесвам —
да се подреждам.
––
