Точката седна
на края на изречението.
Кръстоса крака.
И запали цигара.
Поръча кафе.
И се загледа в пейзажа —
без да го вижда.
Само един час почивка.
И после думите, думите, думите.
В нанизи някакви.
В нанизи никакви.
Като клопки.
И внезапно усети умората —
да е точка.
––-
