когато измъквах
диктофона
за да интервюирам
едно врабче
нещо се търкулна от чантата ми –
внезапно
беше с кубинки
с раничка
със забрадка
застана наблизо
и се загледа
с ослепително любопитство
във врабчето
което чуруликаше
в отговор
на репортерските ми запитвания
и разказваше колко е щастливо –
безусловно
а моето удивление
което се търкулна от чантата
внезапно –
започна да наедрява наедрява
и чух как въздухът се пропука
като тясна риза
–––
