и вече не тъжа

 

 

ще ми се да не пропускам
причините за благодарност
които са повече
от причините за недостиг

слънцето оставя трайни следи
които топлят по-много когато го няма

питам се какво запомням
кое прибирам в своята съкровищница

и ако съм препълнена до горе
го дължа на удивлението
то превръща нищото в хубави неща

вървя с признателна походка
отдалечавам се от своето аз
приближавам се към себе си

свивам шепите си като мидена черупка
всеки миг е перла

и вече не тъжа
че малките ми гледни точки
отказват да пораснат
харесва им да бъдат въодушевляващи

 

 

 

––––––––-

Вашият коментар