но заслужава ли си да ходя толкова далече?

 

Обещавам!
Пред последния сняг.

В средата на тази сряда:
Да излея в бързите води на потока
бутилката с етикет — “Намерения — 2005 г.”.
И да си напълня нова.

С примерно съдържание:
Да извървя уличка от 19-ти век в Сопот;
Да затопля охладнелите отношения със себе си —
като си подаря камъче,
което се превръща в скъпоценно;
Най-сетне да си застраховам биографията
от намесата на стихотворенията ми;
Да взема от бъдещето си прераждане
разсрочен заем —
един допълнителен ден — на всеки месец.

И така нататък, и така нататък.

И обещавам!

Пред последния сняг.
В средата на тази сряда.
Сред разкошния хаос —
с удобство на меко канапе,
от което въобще не ми се става:

Да излея бутилката с “Намерения — 2005 г.” ,
която се търкаля по пода —
в бързите води на потока.

Но заслужава ли си да ходя толкова далече,
когато може да бъде съвсем лесно —
просто да й сменя етикета?

 

 

––––-

Вашият коментар