мога да си представям

 

 

Той чете “Триумфалната арка”
на Ерих Мария Ремарк.

И е толкова старомоден —
също като Равик.

Денят е четвъртък.
И някъде следобед
много бавно кипва кафето,
което е прекалено сладко за мен.

Аз отпивам от чашата.
От учтивост.

Даже започва да ми харесва това,
че той чете “Триумфалната арка”
и е толкова старомоден —
също като Равик.

Така мога да си представям,
че съм Жоан Маду.

 

 

–––-

Вашият коментар