Тогава съм оставила живота си.
Когато разговарях с онзи пъстър гълъб.
И той ми обясняваше –
че надценяваме летежа.
Жестикулираше с крилата си.
И беше покъртително неубедителен.
Подобно птичи Дон Кихот.
Бе слънчево – когато тръгвах.
Тогава съм оставила живота си.
На пейката.
Носех го в торбичка.
Винаги.
Съдържаше ми името.
Адреса.
Любовите.
И всички опити за полет.
/Естествено, че безуспешни./
Сега го търся – този мой живот.
А гълъбът го няма да ми каже пак –
че надценяваме летежа.
Торбичката я няма.
С името.
Адреса ми.
Ллюбовите.
Възможно е да е успяла да политне.
Тя беше найлонова.
И лека като птица.
А аз пристъпвам тромаво.
И вече си измислям друг живот.
–––
