започна
да ме буди шумот клоните
на джанката
която се намира под прозореца
и вече разпознавам
всички жестове на вятъра
различните му видове усилия
с умората
която трупа
след опитите безуспешни
да си намери мястото
понякога ми става жал
за джанката
и за листата й
които падат ненавременно
особено
когато вятърът е сигурен
че е голяма работа
и се превръща в буря
събуждам се
при всеки шум
от клоните на джанката
повдигам се на пръсти
да достигна висините й
и по-специално мястото
където се намира
нейното естествено приемане
на тази постоянна променливост
на вятъра
и способността й мъдра
да го използва
просто като гребен
–––
