както винаги

 

 

няма да пусна зимата

държа най-голямата преспа –
като заложник
в двора,
под ореха

и я завързах
с девет синджира

имам нужда –
от всичките въглени
в печката
и от чайника с липов цвят –
който възвира

тишината е топла
и топлината е тиха

държа най-голямата преспа –
като заложник
в двора,
под ореха

… дори да не пусна зимата –

тя ще избяга,
както винаги –
с първият слънчев лъч,
в който се влюби

а по-късно ще се стопи
от обич

 

––-

Вашият коментар