всеки следобед е празник
за кафето
което изпълва зелената чашка
върху масата е разсипана захар
а във въздуха скита дима на цигарата
небрежен и волен
няма никакъв повод за радост
а има радост
която невидимо подобно бръшлян
обвива пространството в стаята
и следобедът става салон
часовете люлеят секундите
танцуват под такта на тишината
кафето в зелената чашка празнува
своето кратко присъствие
всеки следобед
и с кафява отдаденост се превръща
в поредното ми блаженство
–––––––
