тишината е къща

 

 

когато съм
преклонена пред съществуването
съм изправена

дъното е измислено място
всичко е почва
особено небето по което вървят птиците

тишината е къща

не ми е необходимо да бъда чута
нито да съм видяна

витая като цигарен дим в стаята
танцувам на повърхността на кафето в чашата

колкото по-незабележима
толкова по-волна

 

 

 

–––––––

Вашият коментар