каква е тая потребност да съгреша

да взривя цялото си спокойствие
което получих като благодат срещу страха
от загубата на хора и неща
които приемах за устои
и ги стисках връзвах заключвах

когато ги пуснах
усетих че любовта и свободата са с еднакъв вкус
но малко по-сладка е свободата

защо сега ми се чупи някоя чаша или прозорец
под звуците на дунавското хоро
което да звучи гръмогласно

защо ми се скита в два през нощта самичка
без страх от хора без страх от нищо

ще ми се да се озова и на някоя гара
нищо че знам отлично
че изпускането на някой влак си е цял празник
една посока става – по-малко
а и без това посоките са в повече

ето че пускам мощно дунавското хоро
в два след полунощ
счупвам една чаша за късмет на всички хора
и тръгвам да поскитам

непременно ще отида и на гарата
ала спокойствието ми – цяло и неразрушимо
стои на прага и ме възпира

сещам се че мога да го взривя като си въобразя
че някакъв влак ме чака там на перона –
не потегля и пищи че ме изпуска

 

 

 

–––––––-

Вашият коментар