в съвсем случайно село

на северозапад

стените им се ронят
а стълбите
огъват тяло
когато слънцето изгрява
и започва да се качва
към чардака

навсякъде е тихо

и пристигам привечер
в съвсем случайно село

и няма никакво значение
какво е неговото име

обичам грохналите къщи

понякога
отсядам в някоя от тях
при непозната
и необяснимо близка стринка
която ми разказва
за живота си
и ми показва
чернобелите си снимки

и котката е чернобяла

чергите са пъстри

усещането е величествено

просто

в подобни мигове
откривам
че съм върнала при себе си

и съм си вкъщи