33
когато бях Мохамед
седях на едно пънче 
в долината на непрестанното си очакване –
Планината да дойде най-сетне при мен
 
срамувам се да призная
но тогава плаках
че тя оставаше далечна
 
времето отминаваше забързано
говореше ми нещо
което не разбирах
 
ослушвах се за стъпки
и си представях
как Планината вече е съвсем близо 
 
много по-късно
и случайно дочух отнякъде
че човек може да бъде и Планината и Мохамед -
просто е въпрос на избор
 
и станах Планината
 
 
 
.
.
 
1 глас

Добавете коментар

Защитен код
Обнови