0
котката беше черна
и през онова лято
роди три котенца
 
още не не знаех 
че огромната сграда
съвсем до църквата 
е читалището
 
слънцето слизаше на двора
за да оцветява малките пиленца
в оранжево
квачката му се сърдеше
непрекъснато
и скриваше своите рожби под крилата си
 
баща ми се казваше Георги
а моето село се простираше навсякъде
прехвърляше хоризонта
 
къщата ни беше хубава –
сутрин и вечер
прибираше скъпернически 
с отворените си прозорци
сладкия въздух
 
имах няколко рокли
чифт гуменки
а удивлението ми растеше растеше
и достигаше хълма
с пшеничените ниви
 
котката беше черна
а в онова лято 
бях неведома колкото е необходимо 
за да съм щастлива
 
после щастието започна да се отдалечава
 
в началото незабелязано
 
дали не се случи
когато тръгнах по витите стълби 
към библиотеката
в оная огромна сграда –
читалището?
 
по-нататък 
щастието си отиваше 
все по-осезаемо и по-осезаемо 
 
/пауза/
 
помежду ни и днес
непрестанно застават 
какви ли не преживявания и купчини с книги
 
 
 
.
 
 
3 гласа

Добавете коментар

Защитен код
Обнови