всичко е на своето място:
часовниците
са захвърлили стрелките си
и играят на костенурки
денят е кръгъл
като порцелановата чиния
в която
седят
кръстосали дръжки
две зелени ябълки
върху повърхността
на въздуха
се очертава фигурата
на живота ми
прилича на река
наоколо
и в мен
разлива се покой
предназначен за нейното корито –
най-после празно
.
0 коментара