
Чаках лятото,
а от влаковете слизаха дъждове.
С огромни, огромни куфари.
С тъмни шапки.
И с широкополи чадъри,
под които се криеха от себе си.
От влаковете слизаха и ветрове.
Ветрове като ветрове.
Съвсем класически,
само мъничко по-остри.
Следобедният перон
бе посипан с летовници –
като с пъстри конфети.
А аз чаках лятото.
Беше 16 юли, 2010 година –
когато на таблото
се мярна съобщение:
Точно в полунощ,
и със закъснение –
ще пристигне “кукуво лято”.


0 коментара