156


Чаках лятото,
а от влаковете слизаха дъждове.

С огромни, огромни куфари.
С тъмни шапки.
И с широкополи чадъри,
под които се криеха от себе си.

От влаковете слизаха и  ветрове.

Ветрове като ветрове.
Съвсем класически,
само мъничко  по-остри.

Следобедният перон
бе посипан с  летовници –
като с пъстри конфети.

А аз чаках лятото.

Беше 16 юли, 2010 година –
когато на таблото
се мярна съобщение:

Точно в полунощ,
и със закъснение –

ще пристигне “кукуво лято”.

 
 

 
4 гласа

0 коментара

Добавете коментар