не мога да мълча
и ще призная
че Форест Гъмп* живее в мен
той взема някакви решения
спонтанно
не ме заключва
ако му се случи да излезе
и се завръща винаги
в такова настроение
в такова настроение
танцува
с малката възглавничка от канапето
смее се със сувенира-охлюв
и вечеря
две препечени филии и кубче сирене
благодари накрая
като гледа през прозореца
отмества се безшумно
и застава до стената
толкова внимава да не пречи
толкова внимава да не пречи
когато съм заета
неговото вдъхновение и добротата
са огромни
и изпълват цялото пространство
което имам
... и просто ми е неудобно
да му кажа да си иде
доколкото разбирам
сме развили „стокхолмския синдром”
и вероятно сме в началото
на нов
до днеска непознат
„синдром на срастване”
на трети май /в неделя/
забелязах
че се здрависвам не със своята ръка
а с неговата
......................
* Форест Гъмп – герой от едноименния филм
.
0 коментара