безкрайните следобеди се стичат към кратките вечери
в стаята й мирише на лакочистител
на поезията на Емили Дикенсън
и на току-що изпечен хляб
септември е топъл като любовно писмо
което пътува бавно
облечено в хартиен фрак
птиците си заминават
но това не е съществено
защото тя харесва повече врабчетата
неподправени рошави и сиви
които остават
врабчетата винаги си тежат на мястото
иначе са леки като илюзии
които кълват трохите на надеждата
тя избягва да се надява
и знае
че присъства в огромния салон на света
като зрител
обича да наблюдава играещите главните роли
и е сигурна
че централните герои просто притежават повече енергия
а тя е статична завършена безделница
с особен вид дистония
която дори не й позволява да ръкопляска
на спектаклите
безкрайните следобеди се стичат към кратките вечери
-
0 коментара