около единадесет часа
в неделя
мокрите дрехи се отцеждат
на простора
слънцето брои сините мъниста
на двете ми гривни
стига до цифрата 43 и се отказва
една непозната птица подсквирква
недопустимо иронично
за птица
усещам съществуването си
така осезаемо
в басмяната рокля
лилавите чехли
сложила съм си и червило
седя пред къщата на пънче
и пуша лула
каква идилия!
и в точно този личен исторически момент
съм също като неведомо-щастлива циганка
от село Фурен врачанско
липсва ми само малко мургавина
-
0 коментара