PostHeaderIcon "Резенче ябълка" или една история...

 

 1n

 

Наталия се състои от:
син грим
меко червено червило
една фиба
шарени чорапи
очила за разчитане на грешки
чехли с които ходи
на домашно кино
и костюми за личните й сцени

тя съдържа още:
едно ненаписано стихотворение
три гласови интонации
вероятност (макар и малка) -
да изследва
северния си полюс
там трябва да е голямата й любов
защото на южния я няма

Наталия предпочита
да я наричат Хипербола
по-честно е
и по-весело
пък и всеки човек е една Хипербола
на себе си

 

 

 

 n2

 

стаята на Калуд е толкова мъничка
че му стои като широк костюм

той е без вратовръзка
а по случай първия ден на лятото
се е избръснал
и е в любимата си риза - на черти

часът е четири следобед
Калуд пише един разказ
в който нищо не се случва
освен това че има море
и една жена преминава по пясъка

той още не й е дал името -
стиска го в мисълта си
до жената тържествено върви слънцето
или поне така изглежда

на финала на разказа
тя влиза в слънцето като вкъщи
вместо кърпичка
изпуска на пясъка - тъничък лъч

и само Калуд ще го забележи

 

 

 

 

n3

 

мирише на какао
сигурно се подразбира
че часът е осемнадесет
и ударите на часовника
са най-любезната покана
към висулките на полюлея -
да танцуват

креслата са отседнали
във огледалото
възглавниците -
пълни със спокойствие

мирише на какао
а въздухът е инкрустиран
в стил необарок

 

 

 

 

n4

  

хората предпочитат стряхата на страха
чакат като на спирка
каквото дойде
и после винят автобуса
ако е раздрънкан
или неговото отсъствие
понякога винят
дъжда
лятото
есента

хората са големи обвинители на причините

горките причини -
които се размножават като мухите
и все прехвърчат във въздуха
наричат ги с обидни имена
и висят по азбучен ред
в някакви черни списъци

само хората са ужасно невинни по принцип

и може би и затова стоят
под стряхата на страха
като на спирка

но повече наподобяват съдии в съдилище -
които чакат
каквото дойде -
да го обвинят

 

 

 

 

n5

  

обществото на Наталия е отбрано

състои се от:
многозначителни капки
непоследователни снежинки
циганско-синьо герданче
помъдряващо цигаре
четири лекомислени гривни
три чифта очила -
единият е бутафорен
другите два са за четене
на проза и на поезия
уморено огледалце от нейния образ -
в лявото джобче на чантата

а чантата е съкровищница:
за камъчета
ленена кърпичка
кибрит както при Жак Превер
протрита визитна картичка
на която изобщо не се чете името
както и гримове -
оръжие срещу времето
което разправят че е враг

обществото на Наталия е отбрано

и най-важното -
на нейните приеми
това общество се държи подобаващо
всички владеят до съвършенство -
мълчанието

 

 

 

 

n6

  

Калуд обича да се връща
и да върви
по криволичещите улички
да мине до беседката във парка
и по-нататък -
където са надвиснали върбите
които се наричат плачещи

да стигне тухлената фигура на къщата -
която е отсреща
и е негова
но може и да е обратното -
защото хората принадлежат
на къщите в които са отрасли

Калуд обича да си тръгва после -
след месец
обикновено месецът е август

върви обратно
пак минава до беседката
по криволичещите улици
и под върбите
които са надвиснали
и толкова се смеят на Калуд
че носи кошница - напълнена със ябълки
букетче от стипчиви хризантеми
че е облечен точно като възрастен

най-много му се смеят на каскета
а иначе върбите са си плачещи

 

 

 

 

n7

  

този пейзаж не е на Наталия
той е на град София
а тя живее в София случайно
използва жълтите й павета понякога
за да отиде на църква
особено когато е Коледа

а днес е Коледа

тя си обува кубинките и бърза -
защото иска да запали сто свещи
в "Александър Невски"
за живите -
мъртви няма

после ще премине обратно
през пейзажа -
който не е нейният пейзаж
но това е толкова маловажно
пред възможността
да върви с кубинките по паважа

а когато стигне до вкъщи
(28-ми апартамент седми етаж
от случайната София)
ще отвори подаръка под елхата -
картина от неизвестен наивист
която съдържа точно нейния пейзаж:

едно село с червена къща в средата
а в къщата - тя самата

 

 

 

 

n8

  

Калуд ще продължи към хълма
понякога ще се обръща
ще се спира -
при купчина тревички

ще пуши най-продължителните си цигари
ако е зима
след изкачването му нагоре -
преспите ще са на точки

ще бъде бавно времето
а той ще пусне за да си починат -
въпросите
и думите ще бъдат във годишен отпуск
илюзиите
и всичките съставки на гласа му

Калуд ще продължи към хълма
и ще стигне -
при най-невзрачния от всички храсти

ще смъкне раницата си
ще седне
и ще покани облака наблизо -
да си вземе ябълка

ще се забрави там за много дълго
и после ще започне да се търси

 

 

 

 

n9

  

Наталия познава Калуд
от книгата "Времето на героя"
на Васил Попов

и много често си мисли -
че е възможно да съществува наяве -
не непременно същият
може би с друга риза
с една татуировка
например под коляното
и е късоглед

няколко пъти се припознава
а и силуетите си приличаха
особено когато го сбърка
на спирката на автобус 76
и после когато й се стори
че Калуд е инкасаторът

Наталия вярва в книгите
тя познава Калуд
от романа на Васил Попов

много често си мисли
че е възможно да съществува наяве
или поне в продължение
чрез нечия друга проза -
вероятно под друго заглавие
и нищо чудно в нея
да се случва точно обратното -
Калуд да търси Наталия

 

 

 

 

n10

  

плаването ще е негово

накратко се сбогува -
с вечерта
със всички сухи улици
с дърветата
и пълнеше очите си като торби
с пейзажите
опита се да пъхне даже
чашата с коняк от бара
и двама влюбени
които си говореха безсмислици -
на входа

Калуд отиваше да се наспи -
до сутринта
когато заминаваше
защото плаването ще е негово
и е далечно -
някъде към Сингапур

но този свят е много малък -
мислеше Калуд
и твърде необятен същевременно
когато все се разминава със Наталия

къде ли е Наталия
коя ли е Наталия
каква ли е Наталия
защо му се натрапва
непрекъснато Наталия

Наталия сега е само котката
която ще остави на съседите

 

 

Календар
< Юли 2017 >
Н П В С Ч П С
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          
Анкета
Какво е поезията?