За първия си гост в „Особено отбрани гости” мога да кажа, че е миротворец.
Тя сприятелява и най-враждуващите думи. Навива ги на кълбенца - като прежда в неизброими цветове и нюанси. Подразбира се, че покрай нея винаги се търкалят много, много кълбенца.
...
Сигурно беше виновна есента -
вятърът изтръгна тревата
и откъсна всички какавиди.
Няколко листа се надпреварваха
да ми покажат пътя
а един облак загърна
усмивката ми
в меката си завивка.
Сред всичко това
обичам да се преструвам
на дъб столетник
и да си пасувам.
...
редовно преместваше пепелника
без да ме продупредиш
преместваше и напарфюмираните ми свещи
без дори да усетиш аромата им
тези твои действия ме прекъсваха
с пръст в устата
винаги съм обичала мириса
на сандалово дърво
а от време на време обичам
да слушам и далечните жаби
ще ми се да ти го бях казала
поне веднъж
...
ти размени ръцете си с моите
без да поискаш разрешение от Бог
никоя друга няма да те разгърне така
никоя няма да може да те съдържа както аз те съдържам
вече нямам пръсти и не украсявам ребрата ти
като сляпа пеперуда ръся вълшебен прах в очите ти
и чакам есента
Отдавам прекалено голяма важност
на сухите дървета
и златните си сънища.
Сухото дърво пред блока
прилича на
гръбначния ти стълб,
изгубил с времето еластичността си.
Обичам го наслуки –
а ти се трогваш така,
както се трогваш на шепа сол,
хвърлена в пустото око на циганина.
Понякога го шпионирам,
когато зад него се крият
кърмещите майки в градинката.
Днес,
седнах на един пън,
протегнах ръце към слънцето
и се превърнах и аз
във дърво.
Какво да правя
със златните си сънища обаче -
един много бял лебед
всяка вечер умира на стената ми.
