Всеки човек е забележителен със своите външни и вътрешни характеристики. Те го правят разпознаем, толкова, колкото и името, което носи.
Една от значимите способности на човека е говоренето, което може да бъде причислено към неговите външни характеристики. За съжаление външните характеристики са измамни, те са характерни със своята нетрайност и изменчивост. В това число говоренето също е нетрайно и изменчиво. Думите много често са завеса, която предпазливо спускаме, за да скрием вътрешния си свят.
Вътрешният свят също е непостоянен, човекът през своя съзнателен живот непрекъснато търпи най-различни изменения, които се отразяват на неговото мислене, на неговите чувства, представи, очаквания , както и на останалите му състояния.
Въпреки цялата нетрайност и изменчивост, все пак всеки човек успява да запази своята индивидуалност и неповторимост, които остават като постоянни величини. Това е така, защото човек освен, че притежава външни и вътрешни характеристики, той притежава най-важното – действието. Действието в случая – това е неговият уникален начин на живот, неговите уникални решения, изборът, който прави, грешките, с които греши.
Действията на всеки човек, събрани заедно - определят неговият живот и го правят такъв, какъвто самият човек го възприема. Ако аз си кажа, че моят свят е добър и светъл, и го виждам тъкмо такъв, то непременно моят свят ще бъде видян от околните – светъл и добър.
В този смисъл, особено важен е начинът на живеене. Възниква въпросът – дали е достатъчно удобен тъкмо начинът, който си избираме? Можем да оприличим живота като стол. В края на краищата, от самите нас зависи в каква точно поза ще седим, за да се чувстваме удобно през цялото време.
Светът, който ни заобикаля ни заобикаля измамно. Светът е в нас и ние сме неговите автори. От тук може да се каже, че всеки човек е един свят, който, каквото и да говори, винаги има опасност да не казва истината, но неговите действия, изборите, които прави, стъпките му нагоре, надолу, встрани, грешките му, отношенията му към другите – издайнически го разкриват и той става достатъчно отчетлив и завършен като определен образ, с определен тип поведение, по който останалите го разпознават.
Примери много. Ако пееш – започват да те наричат певец. Ако получаваш двойки, естествено си двойкар, ако лъжеш – ставаш лъжец, ако си толерантен - си джентълмен.
Като заключение, може да се каже: „Кажи ми какво правиш, за да ти кажа - кой си.”
0 коментара