Започнах да си връщам керемидите.
Обикновено ги пренасям вечер –
никой да не види.
А керемидите са пръснати
навсякъде около къщата
и по-далече.
Нося ги внимателно
Тежат.
И са червени –
под лампата,
която свети в двора.
Отделям счупените в купчинка.
По цели дни
нареждам покрива отново.
Отделно –
си представям зимата,
която идва.
И печка си представям.
Ще е топло
под покрива – поправен.
Започнах да си връщам керемидите.
Подсвирквам си.
Почивам си за малко.
Пия мляко.
Когато се оглеждам
в огледалото се радвам.
Привижда ми се –
че приличам малко –
на костенурка.
Обаче
върна ли си всички керемиди –
ще й заприличам повече.
––––
