стъпките ми из градината
стъпките ми по стълбите към къщата
стъпките ми из стаята
в която Шер пее
„бенг бенг”
слънцето също я слуша
с един лъч
промъкнал се през процепа на прозореца
щеше да ми е тъжно
някога
много преди да се измъкна от играта
може би щях да плача
там
при любовта
мисля си че е безпощадна понякога
с неистовите си движения
и невъзможността да задържи река с ръце
птиците не пеят една и съща песен
а Шер продължава да повтаря „бенг бенг”
„бенг бенг” е отзвук от някога
слушам го с неподозирано спокойствие
стъпките ми из стаята
стъпките ми из стаята
ме водят точно
към подозираното спокойствие
при приемането ми на всичко
в света
и на любовта включително
още си мисля че е безпощадна понякога
дано пощади поне децата ми
–––
