майка ми – кисела
ябълката пред къщата – сладка
като пътя
по ледения склон на личните ми хималаи
когато си облизвам раните
от поредното свличане
сред долината
при майка ми – кисела
и непростимо знаеща
предварително
края на кратките ми сериали
след които се връщам
при ябълката пред къщата –
сладка
–––-
