котката беше черна
и през онова лято
роди три котенца
още не не знаех
че огромната сграда
до църквата
е читалището
слънцето слизаше на двора
за да оцветява малките пиленца
в оранжево
квачката му се сърдеше
непрекъснато
и скриваше своите рожби под крилата си
баща ми се казваше Георги
а моето село се простираше навсякъде
прехвърляше хоризонта
къщата ни беше хубава –
сутрин и вечер
прибираше скъпернически
с отворените си прозорци
сладкия въздух
имах няколко рокли
чифт гуменки
а удивлението ми растеше растеше
и достигаше хълма
с пшеничените ниви
котката беше черна
а в онова лято
бях неведома колкото е необходимо
за да съм щастлива
после щастието започна да се отдалечава
в началото незабелязано
дали не се случи
когато тръгнах по витите стълби
към библиотеката
или когато се влюбих
я
но осезаемо щастието все си отиваше
помежду ни и днес
непрестанно застават
какви ли не преживявания и купчини с книги
я
а
––––––-
