на прозореца

 

 

Не искам да знам коя съм.

По-важното е –
че съм на прозореца.
И докосвам един облак –
който е мокър.
А не съм валяла изобщо.

Звучи синята тишина навсякъде.
Едвам дишам –
да не разруша.

И не съм тази – която обичаш.

Тя е определена.
А аз я превъзхождам във всичко:

Най-много с упорството си –
да не се познавам.
А и така – не мога
да се разочаровам от себе си.

Още съм на прозореца.
И докосвам един облак –
който е мокър.
А не съм валяла изобщо.

 

а

–––

Вашият коментар