времето

 

 

Времето –
от най-големия час до най-малкия
или от 24 до 1 часа
е внезапното време.

Тогава се разхождам в една гора.
Естествено, в измислена гора.

Друг път съм достатъчно храбра –
и вярвам.
Все едно в кого.
Все едно в какво.

Често отивам на пристанището.
При онзи заседнал кораб,
който чака да го превърнат в скрап.

Много нежно разбивам в гърдите му
бутилка шампанско –
защото това е Отплаването.

Във времето –
от най-големия час до най-малкия
правя това, което не мога.

В него се побира и вероятността –
да съм всичко, което не съм.

 

 

–––-

Вашият коментар