Ако реша — мога да напиша
толкова хубаво стихотворение,

че когато го прочете някой —
да не допусне,
че е от мене.

Ако реша — мога да сложа в него
всичко, което ми липсва.

Особено една къща
с една котка.
И с много вечери.

Мога да сложа пейзажа,
който се вижда от южната й стая.
С паяжинената инсталация в ъгъла —
досущ произведение
на изкуството.

Но защо да пиша
толкова хубаво стихотворение,
когато и това не е лошо?

 

 

–––

Вашият коментар