Пред портичката на добрия човек
се припича котка.
А недалече пръхти кон.

Мирише на току-що опечен хляб.

А жената на добрия човек
се усмихва на себе си.
Почти непрекъснато.

Тя е с руса коса.
И е кръгла като слънцето.

Двамата живеят в мъничка къща.
Която прилича –
на варосано птиче гнездо.

Опушеното й коминче е знаме,
което се развява –
ако печката е запалена.

Когато минавам покрай добрия човек –
се чувствам ужасно неудобно.

И какво е това желание
да му поискам прошка –
сякаш е Сирни заговезни?

 

––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/kotka.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/kotka-150x150.jpgverabalevaНачална страницаУверени стихотворениядобър,човек    Пред портичката на добрия човек се припича котка. А недалече пръхти кон. Мирише на току-що опечен хляб. А жената на добрия човек се усмихва на себе си. Почти непрекъснато. Тя е с руса коса. И е кръгла като слънцето. Двамата живеят в мъничка къща. Която прилича – на варосано птиче гнездо. Опушеното й коминче е знаме, което се развява...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.