Трябва да е някъде по обед още.

И слънцето е жълт чадър,
под който —
пейзажът слага своите очертания
като костюм,
а след това застива —
в най-абстрактното си състояние.

Под жълтия чадър
на слънцето —
пазарът е във жълт нюанс.

Купувам осем ябълки,
защото осем ми харесва.

И тогава —
съвсем реалистично
и съвсем внезапно,
ябълките в моята торбичка
стават златни.

 

 

–––––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/syb.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/syb-150x150.jpgverabaleв "Грозни пеликани"Други стихотворенияНачална страницаПубликувани    Трябва да е някъде по обед още. И слънцето е жълт чадър, под който — пейзажът слага своите очертания като костюм, а след това застива — в най-абстрактното си състояние. Под жълтия чадър на слънцето — пазарът е във жълт нюанс. Купувам осем ябълки, защото осем ми харесва. И тогава — съвсем реалистично и съвсем внезапно, ябълките в моята торбичка...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.