обичаше
да говори с пейзажите
за времето и живота

гласът на петела
от съседната къща
му напомняше
с бащина нотка
да вдишва въздуха
по-пълно и по-дълбоко

следобед
кокошките кряскаха ярко
но всъщност го питаха
дали си е снесъл радост

черницата
в края на двора
му даваше своята сянка

точно там го очакваше
най-мълчаливото столче
където посрещаше
залеза

а залезът беше величествен

и слънцето
малко преди да си си скрие лъчите
разкриваше своята тайна –

нещата на този свят съответстват
на това как ги виждат очите

 

––––––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2018/05/TAINA.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2018/05/TAINA-480x280.jpgverabalevaНачална страницаНеуверени стихотворенияНови    обичаше да говори с пейзажите за времето и живота гласът на петела от съседната къща му напомняше с бащина нотка да вдишва въздуха по-пълно и по-дълбоко следобед кокошките кряскаха ярко но всъщност го питаха дали си е снесъл радост черницата в края на двора му даваше своята сянка точно там го очакваше най-мълчаливото столче където посрещаше залеза а залезът беше величествен и слънцето малко преди да си си скрие лъчите разкриваше своята...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.