Ето го и понеделник.

Днес си е сложил шапка.
И бърза.

Не го попитах за къде бърза,
а и не е моя работа.

Но парфюмът му
е с една капка в повече.

Обувките му блестят
като диаманти.

Със необяснимо съвършенство
ми казва здрасти.
Черпи ме със кафе
и все си поглежда часовника.

И към ъгъла гледа непрекъснато.

Какво ли очаква от ъгъла?

Сякаш не знае,
че точно там —
през десет минути
трамваят прави кръгове.

И само трамваят ли?

 

 

–––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/pon.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/pon-150x150.jpgverabalevaв "Грозни пеликани"Други стихотворенияНачална страницаПубликувани    Ето го и понеделник. Днес си е сложил шапка. И бърза. Не го попитах за къде бърза, а и не е моя работа. Но парфюмът му е с една капка в повече. Обувките му блестят като диаманти. Със необяснимо съвършенство ми казва здрасти. Черпи ме със кафе и все си поглежда часовника. И към ъгъла гледа непрекъснато. Какво ли очаква от...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.