На Вера Балева

Тази твоя ръка върху камъка
цъфти като еделвайс.
Листенцата му –
скрити в пролуките –
не се боят от тишината.
Светят и се протягат
към ръбчетата на небето –
не се боят от пустинята.

Спри се, бледо слънце.

           Юлиана Ганчева Радулова

 

                                 ––––––––––––––––––––––––––––

 

много време му трябваше
за да разбере кой е

със сигурност 
знаеше че е растение

усещаше своите корени
полюшваше стебълце и връхче
нетърпелив да се саморазкрие

затова се търсеше в глухарчето
припознаваше се в невена
допускаше даже че е нарцис

когато разбра че е еделвайс
въздъхна облекчено:

прие слънчевите лъчи – лично 
загърби неудобствата

и просто цъфна
върху скалата –
преклонен
пред способността й
да се превръща в почва

 

 

 

––––––

Вашият коментар