когато разбрах че съм еделвайс

                                                          На Вера Балева
Тази твоя ръка върху камъка цъфти като еделвайс.

Листенцата му – скрити в пролуките –
не се боят от тишината.

Светят и се протягат към ръбчетата на небето –
не се боят от пустинята.

Спри се, бледо слънце.

                                             Юлиана Ганчева Радулова

 

много време ми трябваше
за да разбера коя съм

със сигурност
знаех че съм растение
усещах своите корени
полюшвах стебълце и връхче
нетърпелива да се саморазкрия

затова се търсех в глухарчето
припознавах се в невена
допусках даже че съм нарцис

когато разбрах че съм еделвайс
въздъхнах облекчено:

приех слънчевите лъчи лично
загърбих неудобствата
и просто цъфнах върху скалата
преклонена
пред способността й
да се превръща в почва

 

 

 

––––––

Вашият коментар