Допускам,
че ще стане скоро.

Подготвям
рокля и сандали.
А вечер си представям
цялото великолепие
на срещата –
в зеленото поле.

Тромпетът,
който ще засвири –
там – до дансинга небесен.
И птиците

ще се люлеят валсово –
напред-назад,
а после ще си отпочиват
на върбите.

Аз ще седя в полето –
сред тревите.
И ще чакам –
една калинка.

Тя ще кацне.

Непременно ще й кажа:

„Калинке, калинке,
моля те много,
не ми показвай –
къде ми е пътя.
Нека го сбъркам!”

 

 

–––

Вашият коментар