Допускам,
че ще стане скоро.

Подготвям
рокля и сандали.
А вечер си представям
цялото великолепие
на срещата –
в зеленото поле.

Тромпетът,
който ще засвири –
там – до дансинга небесен.
И птиците

ще се люлеят валсово –
напред-назад,
а после ще си отпочиват
на върбите.

Аз ще седя в полето –
сред тревите.
И ще чакам –
една калинка.

Тя ще кацне.

Непременно ще й кажа:

„Калинке, калинке,
моля те много,
не ми показвай –
къде ми е пътя.
Нека го сбъркам!”

 

 

–––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/kalinka.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/kalinka-150x150.jpgverabalevaв "Пъблик републик"Други стихотворенияПубликуваникалинка,път    Допускам, че ще стане скоро. Подготвям рокля и сандали. А вечер си представям цялото великолепие на срещата – в зеленото поле. Тромпетът, който ще засвири – там – до дансинга небесен. И птиците ще се люлеят валсово – напред-назад, а после ще си отпочиват на върбите. Аз ще седя в полето – сред тревите. И ще чакам – една калинка. Тя ще кацне. Непременно ще й кажа: „Калинке, калинке, моля...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.