В автобус 213 една жена ми говореше за Бог.
За доказателство – измъкна от голямата си торба –
една малка библия.
И я помилва.
Неделята отминаваше назад –
зад прозореца.
Когато слизах на спирката –
вече бе привечер.
Вървях – както обикновено вървя.
Пушех съвсем невъзпитано.
И някой ме настигна.
– Здравей!
Това беше пазачът на „Камбаните”.
– Здравей – отвърнах.
Повървяхме за малко заедно.
Сега е късно.
Мисля си за онази жена –
която ми говореше за Бог.
Мисля си за неделята –
която отмина назад.
Мисля си и за онзи пазач на „Камбаните”.
Сигурно по рождение не е пазач на паметник.
По рождение – всички сме пазачи на любов.
ее
––-
