измъкна от голямата си торба – една малка библия

В автобус 213 една жена ми говореше за Бог.

За доказателство – измъкна от голямата си торба –
една малка библия.
И я помилва.

Неделята отминаваше назад –
зад прозореца.
Когато слизах на спирката –
вече бе привечер.

Вървях – както обикновено вървя.
Пушех съвсем невъзпитано.
И някой ме настигна.

– Здравей!

Това беше пазачът на „Камбаните”.

– Здравей – отвърнах.
Повървяхме за малко заедно.

Сега е късно.

Мисля си за онази жена –
която ми говореше за Бог.

Мисля си за неделята –
която отмина назад.

Мисля си и за онзи пазач на „Камбаните”.
Сигурно по рождение не е пазач на паметник.

По рождение – всички сме пазачи на любов.