измъкна от голямата си торба – една малка библия
В автобус 213 една жена ми говореше за Бог.
За доказателство – измъкна от голямата си торба –
една малка библия.
И я помилва.
Неделята отминаваше назад –
зад прозореца.
Когато слизах на спирката –
вече бе привечер.
Вървях – както обикновено вървя.
Пушех съвсем невъзпитано.
И някой ме настигна.
– Здравей!
Това беше пазачът на „Камбаните”.
– Здравей – отвърнах.
Повървяхме за малко заедно.
Сега е късно.
Мисля си за онази жена –
която ми говореше за Бог.
Мисля си за неделята –
която отмина назад.
Мисля си и за онзи пазач на „Камбаните”.
Сигурно по рождение не е пазач на паметник.
По рождение – всички сме пазачи на любов.
ее
––-
http://www.verabaleva.com/%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d1%8a%d0%ba%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b1%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba/http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/biblia.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/biblia-150x150.jpgв "Пъблик републик"Други стихотворенияНачална страницаПубликуваниУверени стихотворения В автобус 213 една жена ми говореше за Бог. За доказателство – измъкна от голямата си торба – една малка библия. И я помилва. Неделята отминаваше назад – зад прозореца. Когато слизах на спирката – вече бе привечер. Вървях – както обикновено вървя. Пушех съвсем невъзпитано. И някой ме настигна. - Здравей! Това беше пазачът на „Камбаните”. - Здравей...verabaleva v_baleva@abv.bgAdministratorverabaleva
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.