не се опитвай
да им даваш слънце
което ще подритнат
там
под сянката
на най-намръщените облаци
които много често бъркат с покрив
 
не им показвай своята усмивка
ще ги нараниш дълбоко
толкова са неуморни
да търсят някакви виновници
за сивата мъгла в живота
 
не им посочвай прошката като спасение
 
за тях е непознато
щастието безпричинно
и щастието на което изворът е всичко дребно
и безплатно
 
не можеш да ги промениш дори през лятото
 
сега е зима
а зимата е неудобна за утешения
 
не говори за печката и топлото
за супата от трите моркова
и за деня напълнен като чушка със спокойствие
 
не можеш нищичко да сториш
освен единствено едно
да ги излъжеш
че и ти си имаш мрачни облаци
и обвиняваш „еди кой” за тях
 
тогава чак ще ги усмихнеш
но лъжата ти ще просъществува много кратко –
 
след малко ще открият блясък в твоя мрак
 

 

 

––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/morkovi.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/morkovi-150x150.jpgverabalevaНачална страницаУверени стихотворения    не се опитвай да им даваш слънце което ще подритнат там под сянката на най-намръщените облаци които много често бъркат с покрив   не им показвай своята усмивка ще ги нараниш дълбоко толкова са неуморни да търсят някакви виновници за сивата мъгла в живота   не им посочвай прошката като спасение   за тях е непознато щастието безпричинно и щастието на което изворът е всичко дребно и безплатно   не...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.