Повече няма да наричам
вторника — вторник.

Толкова е уморително
да се казва така.

Забелязвам,
че със всяка изминала седмица —
се променя.

Само как
безуспешно прикрива —
всичките си вторнични белези.

И това отегчително
звучене на думата вторник.
Почти като войник —
който е забравил себе си —
на поста.

И не пази дори един спомен.

 

 

–––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/vyor.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/08/vyor-150x150.jpgverabaleв "Грозни пеликани"Други стихотворенияНачална страницаПубликувани    Повече няма да наричам вторника — вторник. Толкова е уморително да се казва така. Забелязвам, че със всяка изминала седмица — се променя. Само как безуспешно прикрива — всичките си вторнични белези. И това отегчително звучене на думата вторник. Почти като войник — който е забравил себе си — на поста. И не пази дори един спомен.     --------Особени текстове. Мислят се за стихотворения.