Повече няма да наричам
вторника — вторник.
Толкова е уморително
да се казва така.
Забелязвам,
че със всяка изминала седмица —
се променя.
Само как
безуспешно прикрива —
всичките си вторнични белези.
И това отегчително
звучене на думата вторник.
Почти като войник —
който е забравил себе си —
на поста.
И не пази дори един спомен.
–––
